ИЗТЍРВАМ СЕ, -аш се, несв.; изтѝря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Засилвам се; затирвам се. Отдалече още Големанко викнал: – Път дай, дрипав дрипльо! Иначе ще стъпча и тебе, и тая черна буболечка! – Чак толкова много недей се изтиря! – отговорил Симо. – Може да политнеш надолу с главата. Ран Босилек, ВП, 127. – Не се изтирвай да риташ овчаря, дядо Харалампи, да не се радва вълкът. Ем. Станев, ИК ІІІ, 149. – Той [овчарят] се изтиря, сякаш Тунджа ще прегази! – трепна овчарката. П. Тодоров, И I, 9. Трепна конче и назад са върна, / та че ми са силно бре изтири, / скочи конче и порти прескочи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 23.